СМЯХ ПРЕЗ БОЛКАТА: ИСТОРИЯ НА МОЯ ПОХОД СРЕЩУ МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Дълга беше моята битка с автоимунен враг от спектъра на МС (множествена склероза). Започнала от София, минала през всички краища на света, включително и аюрведична клиника в Индия, и завършила (надявам се) в Москва. Водят го втори живот, обилно платен с висока цена. Но си заслужаваше.

Чувството за хумор е моя запазена марка, начинът, по който оцелявам. Забавлявайте се и вие, и помнете - надежда винаги има!

Ето и фрагмент от книгата:

"Излязох на малка разходка в болничния двор, с идеята лежерно да индикирам свободата си, и да демонстрирам как елегантно преминавам през препятствията. Ако елегантно означава през рамо, през гръб, залитайки, замятайки крак на една страна, то бях Царицата на Чардаша. Уцелих входа за прибиране на четвъртия път, като не съм сигурна, че два от тях не се опитах да атакувам приземните прозореци, естествено, чрез техниката бод зад врат.

На влизане, в коридора, през полуоткрехнатата врата на моя приятел янкито, го видях да лежи отпуснат, блед, гладко обръснат, не съвсем...тук. Преливаха му старите стволови клетки. По местната Страна на чудесата, това е неговият нов рожден ден. Денят, в който получава шанс за живот с рестартирана имунна система, такава която ще му позволи да сбъдне най-скорошната си мечта - да се ожени за дългогодишната си приятелка, и да ѝ купи къща, с която да я подсигури. От краткосрочните му планове личеше, че просто иска да задържи очите си в орбитите, и да потъне в дълбините на съзнанието си, за да намери малко покой и утеха. Тук отчаянието си има ясна форма, и аз го разпознавам още от ъгъла. От моментите е, в които болничният престой внезапно обръща гримираната си, парти страна, и на обратната лъсват жичките на оголения Терминатор. Да, има и от това тук, и то дори преобладава често.

Още щом ме зърва в коридора, опитната медицинска сестра, вряла и кипяла в нощния болничен живот, чиято секси снага подлъгва в намеренията, веднага надушва жертвата в мен, и притрепервайки с едно свито око, ловко ми прилага суплес още от портала, за да ми смени превръзката на бойната рана на врата. Меси с ръце, постисква и придърпва, накланяйки преценящо от време на време глава на посоки, присвила очи и изплезила език, за да дооткърми своя Пикасо.

Тук е моментът, в който ме повикват на кратка визитация из временните ловни полета. Не, не припаднах, само останах да си поотпочина. Беше зареждащо, явно съм имала нужда."